Роди Радичков

Представи се на читателите на Стари Градски: Казвам се Радостина Радичкова – Роди. Приятно ми е... Ти си една от първите български сти...



Представи се на читателите на Стари Градски:
Казвам се Радостина Радичкова – Роди. Приятно ми е...

Ти си една от първите български стилистки, как се случи? Предполагам чисто времево. Не харесвам определения, като един от първите, един от най- добрите, един от най-известните за каквото и да е. Човек следва пътя си. При мен канализирането му в една по-конкретна реалност беше фотографът Калин Руйчев и поканата му за едно участие като гост в списание „Метрополис”, след което получих работа, като човекът правещ едиториали за мода. После нещата следваха естествения си ход. Не съм учила мода. За щастие в периода, когато беше времето да уча специалност „МОДА” нямаше в нито едно висше учебно заведение. Подчертавам „за щастие", защото и до днес смятам, че поради липсата на моден бизнес в България, няма как да има качествено образование в тази посока. А реалностите в ранните 90 г. бяха съвсем неподкрепящи ме, за да уча мода в чужбина. На 17 бях студентка философия в Софийски университет и нося осъзнатата отговорност за този си собствен избор.



От кога се интересуваш от мода?
В началото беше модата, сега по - скоро се интересувам от стила, и смисъла на обличането на социално и културугично ниво. Тенденциите ...що се касае до личните ми избори не ме вълнуват. Все повече вярвам в униформата. Мисля, че осъзнато това ми влечение се случи на една опашка за списания за дрехи и аксесоари в Прага, пред единствената книжарница за западна преса през 80 те там. Винаги толкова се вълнувах, когато я видех излизайки от метрото. Имаше ли опашка, означаваше, че има нови списания. Като единствения ми източник концентрирана професионална информация тя разви неосъзнатото ми влечение към т.нар. мода.



Като много малка имаше ли изисквания към облеклото си?
Майка ми има вродено чувство на естет. Възпитавана съм в среда, където красивото е важно и никога не съм спирана да развивам разбирането си за него, с риск да съм различна от другите. Даже си мисля, че семейството ми подсъзнателно е потенцирало това.

Имаш ли спомен за любима дреха от времето, когато си била на 5, примерно?
Три четвърти чорапи бретон райе в червено-бяло, джинси от необработен тъмен деним Wrangler и първото ми дървено сабо.

А като тийнейджър как ходеше облечена?
Бях почитател на „Новата вълна”.След концерта Strangelove на Depeche Mode нещата бяха необратими, но стилово се организираха малко по-късно.

Коя отминала мода ти липсва или поне ти е била много на сърце?
Нищо не ми липсва. Експериментирала съм достатъчно с дрехи, стилове, коси, цветове, различни периоди, за да твърдя днес, че съм се открила поне стилово ;)



Сандър винаги е облечен прекрасно, забавляваш ли се, когато му избираш дрехи?
Баща му е доста суетен, на мен това да обличам хора ми е е било професионален ангажимент. Човекът няма как да избяга от себе си, нито от семейната среда. Децата в тази възраст не слушат какво им се казва, но са визуални попивателни. На Сандър без да преувеличавам му е важно как е облечен – дори на този етап да е повече игрова ситуация. А аз си мисля, че не прекалявам. Много ми е важно детето да е облечено като дете, уважително към самото него. Няма как с моите избори сега, да не му влияя за стила му в бъдеще. Което си е отговорно.

Той участва ли?
Активно. Обича джинси. Черно, бяло и ....кафяво!



Какво му купи последно? 
Джинси и рокерско яке, но не от кожа.

А на себе си?
Рокля FAUN от лятната колекция на Rick Owens. Вече много внимателно се вживявам в ролята на куратор на гардероба си. Правилата са прости – малкото е повече и евтиното е скъпо. Прекрасно е да имам дрехи от имена, които са писали и пишат историята на модата.



Срещаш ли тъпи погледи по улиците на София?
Енергията в града е много лоша. Първите ми впечатления от София в началото на 90 – те, когато започнах да живея тук беше, че живея в град. Истински град със своя живот. Сутрин миришеше на кафе, хората излизаха да го изпият с вестник в ръка. Сега центърът се измести и този град е все по-провинциален и безличен. За съжаление... Хората си гледат лошо, говорят лошо. Имам си мои си оазиси, където се чувствам добре... разстоянието между тях си е моя ежедневен път, а погледите са си погледи. Дали си в София, Париж или Берлин – хората гледат. Мисля, че само в Копенхафген до сега не съм усещала „погледи”.

Смяташ ли се за екстравагантна и има ли нещо, което искаш, но не смееш да облечеш?
Нямам знание за себе си като екстравагантна. Мисля, че съм доста обрана. Ако не се възприемаш твърде на сериозно, успяваш да се самоиронизираш и се чувстваш комфортно в игрови ситуации – няма да има нещо, което да не смееш да облечеш. Аз не бих облякла дреха или комбинация от такива с аксесоари, които смятам за проява на лош вкус и неуважение към себе си. Човек трябва да си дава сметка за физическите си дадености. Вярвам в нишовата мода, тази която ми дава нови тактилни усещания, различни от обичайното. Да ходя в обувки като копита, да уголемявам части на тялото, които общоприетите естетски критерии отричат. Да променя усещането да се движа в дреха много размери над моите и т.н. Това е като да се возиш в екпериментален модел автомобил, нещо като да надникнеш в бъдещето много преди да е пуснато в серийно производство.



А как ходиш облечена вкъщи?
Уголемен ти-шърт или с риза – неговата ;)

С какво си облечена сега?
Очила Kuboraum *Julius, парка Wonderland Comme des Garcons, рокля и обувки Rick Owens, кожен клин Tory Burch, чанта Givenchy

Снимки: София Крачанова

0 comments