Insta месеци: Софи

Здравейте, читатели на Стари Градски! :) Да, да, знам, мина прекалено много време, но се надяваме повече подобни прекъсвания да не правим о...



Здравейте, читатели на Стари Градски! :) Да, да, знам, мина прекалено много време, но се надяваме повече подобни прекъсвания да не правим от тук нататък!

Започвам с пост от последните ми месецИ. Да, дори не знам кога за последно правих InstaMonth, но няма значение.



Свободното ми време е много малко, но дори когато обикалям по работа се радвам на прекрасните ни градски детайли.



През август месец София подиша на различни улици в града, от които успях да хвана само две. И отново детайлите ми донесоха кошмари, хъ-хъ-хъ.



А на път за работа е хубаво да не гледате в краката си, защото можете да изпуснете нещо много важно и интересно :)



Много рядко се случва да имам два поредни почивни дни и да мога да отида някъде. С приятелят ми посетихме баба му и дядо му, като планът максимум беше изпълнен: да спим и да ядем два дни. Максимална почивка.



И едно такова бабино, спокойно :)





Задоволих geek желанията си с един прекрасен златен снич, който долетя от САЩ заедно с най-добрата ми приятелка, както и чаша подходяща за ситски лорд :)



Направих нещо, което отдавна искам да направя - взех си нов телефон. iPhone 4S е грижливо прибран в шкафа, за да отстъпи място на iPhone 6.



Имах кратки почивка преди и след работа, които използвах да се видя с приятели.



А пък на 19 септември предприехме пътуване към Пловдив, за да гледаме на живо Opeth със симфоничен оркестър на Античния театър. Нарочно използвам думата "предприехме", защото си беше цяло едно приключение да стигнем до там! След четири часа път и разговори с двама Ивановци в колата, най-накрая пристигнахме.





Агитката се събра на тепето на Стария град, а концертът беше убийствен! Огромна привилегия е да присъстваш на толкова историческо събитие, чакам с нетърпение материала в Prog Mag.



След още половин ден в слънчев и топъл Пловдив, отново се качихме на колата.



Върнах се обратно в Мордор, посрещната от дъжд и бури.



А ранните сутрешни смени се отплатиха с прекрасни гледки :)



Аделина ми липсва повече от всякога... особено когато минавам покрай selfie огледалото и някак ми е празно..



Най-накрая се сдобих с чанта Cyanoprom!!! И то каква! :)))



Най-добрата ми приятелка се омъжи наскоро. Беше прекрасно! И колкото и да бяхме красиви и нагласени, винаги има време за идиотски физиономии.



Дойде и това време от годината! :)))



Да живеят добричките котки, които не се съпротивляват, когато ги гушкаш.



А Мордор е все така прекрасен :)

Това от мен! До съвсем скоро ;)

0 comments