Антония Йорданова

Представи се на читателите на блог Стари Градски: 
Аз съм Антония – старая се да правя красиви неща и обожавам точките, райетата и зеления ...



Представи се на читателите на блог Стари Градски:

Аз съм Антония – старая се да правя красиви неща и обожавам точките, райетата и зеления цвят. Човек на крайностите съм и обичам животните повече от хората.

Популярна си, като стилист и дизайнер, но ние знаем, че си била и водещ в култовата телевизия ММ. Как се случи животът ти до тук? Как стана водещ, как премина в дизайнер, стилист, с какво друго си се занимавала?

Това е една дълга история, която обичам.
 Когато започнах работа в ММ току що бях завършила НХА и нямах никаква идея какво и как ще се случва в живота ми от там нататък. Човекът, с когото живеех ме насърчи да отида на кастинг в ММ, на който имаше повече от 300 човека и последното, което съм мислела е, че ще попадна сред малкото избрани. Но така се случи, че Роро ме хареса за своя екранна половинка, а за мен започнаха две години на доста интензивни уроци по оцеляване, тъй като средата там всъщност съвсем не беше дружелюбна. Да се показваш по телевизията всеки ден също не беше шега, особено след като сядаш на нечий стол (реално заместих предходната водеща, с която зрителите бяха свикнали). Пак в ММ срещнах стар познат – Иван Бончев – Вайо, когото познавах покрай познати съученици от „Приложното”, където учех Текстил.

След като прекратих работа в ММ именно той ми каза, на една незабравима вечеря с него и една от най-близките ми приятелки, която също срещнах в телевизията и силно обичам до днес (Наде, обичам те!), че е време да започна да се занимавам с мода по един или друг начин и че не е редно винаги да съм искала това, а да правя компромиси и да работя други неща. Така ме насочи към стайлинга, който до този момент беше напълно непозната област за мен.

Впуснах се в някакъв експеримент и буквално в движение се учех, тъй като бързо започнах да получавам реални ангажименти, а нямах време за колебание или нерешителност. Направих опит да асистирам на една от малкото вече изявени стилистки по онова време, но тя беше така любезна да не бъде коректна с мен и мисля, че именно тогава започнах да опознавам истинското лице на тази затворена среда, в която се движим и работим „хората на изкуството”, стилисти, гримьори, фризьори и т.н. Затова бързо се „взех в ръце” и с всички рискове на това да нямам отговори на много въпроси започнах да трупам опит и така вече 11 години.

Дизайнер станах някак нелогично късно, тъй като винаги съм искала да бъда именно това, но едва преди 5 години, благодарение на стечение на обстоятелствата и общата идея, която следвахме тогава с няколко приятели, нещата започнаха да придобиват реален образ.







Стилист, дизайнер или телевизионер, кое е страстта ти?

Телевизията винаги до момента ми се е случвала случайно и никога не ми е била цел. Другите две неща се опитват да си делят първото място и засега успяват, благодарение на различния процес и емоция, които носят. Както и благодарение на това, че чудесно се допълват. С друго не искам да се занимавам на този етап.

А в кое от нещата, с които си се занимавала и се занимаваш, си най-силна?

Аз съм безкрайно критичен човек, вторачен в детайлите и в този ред на мисли трудно мога да се „потупам по рамото” в екстаз и задоволство от нещо, което е излязло изпод ръцете ми. Все търся нещо за подобрение и се старая сама да се държа под око, колкото и да е трудно. 
Ако не се чувствам можеща няма да се „натискам” да правя някое от тези неща, с които се занимавам, затова се старая да се радвам на позитивите и особеностите и на стайлинга и на това да бъдеш дизайнер.
 Случаите, в които съм получавала комплименти за свободата и самоконтрола по време на ефир и то от опитни журналисти сякаш е, което бих сложила в графа постижения, защото за другите неща, с които се занимавам съм положила много усилия, учила съм, търсила съм приложение на наученото..... докато телевизията е моята голяма случайност, за която не съм подозирала, че имам талант или някаква предпоставка за „можене”.

Колко стилиста има в България :))) Има ли трик, с който да различаваме истинските?

Не мога да се въздържа да не отвърна на тази нежна провокация. Дали можем да ги различим.... Ами, то е като при всичко, за което трябва усет и определено ниво на познаване и на интерес – има хора, които само с поглед могат да оценят и разпознаят естествена материя от изкуствена или копие от оригинал. Така е и със стилистите! Много е сладко да се киприш до някое селебрити и да тичаш след него с брандирани торби, но това не те прави стилист. Има няколко професии, които се радват на тежка и опорочена слава и нашата е сред тях, а колко са вече стилистите не знам. Само осъзнах наскоро, че когато ме помолят да препоръчам колега имената се свеждат до две, три – надявам се това да изчерпва всичко. 



Кои са хората, които търсят услугите ти, като стилист? Търсят ли те обикновени хора?

Най-често това са певици, актриси, жени, които имат поле на изява и съответно търсят съдействие за визията си или друга гледна точка за себе си. Обикновени хора ме търсят рядко.

Популярните личности кога се допитват до теб, когато имат повод или всеки път, когато им предстои голям шопинг?

В голяма степен ангажиментите са „на парче” – клипове, имиджови фотосесии, церемонии или други важни за тях събития.







Работиш към един от столичните молове. Там, самият мол предлага услугата стилист, безплатно. Харесва ли ти?
Работата е интересна – има хора всякакви и всеки индикира нещо, характерно за нашата скромна, но пъстроцветна нация. Някои те зареждат за цял ден, други те натоварват за два... във всички случаи е приятно, когато някой си тръгне доволен и със самочувствие, другите се старая да не оставят следа за твърде дълго.

Каква е българката всъщност?

Генерално, българката е доста консервативна жена без особено самочувствие и почти непоправимо оперирана от вкус. И нека малкото общество, което се вълнува от това какво става по света и олицетворява „модерните” хора не се чувства несправедливо осквернено, защото не влиза в тъжното ми заключение. Просто като цяло българската жена все още носи дрехите и прическата си от 90те, а често и от преди това – дори не бих искала да звучи единствено и само като упрек. Давам си сметка, че това е резултат от много повече обстоятелства и процеси.

А българинът?

Е, това вече е една смешна история – той е много „широко скроен” човек, често се притеснява да носи розово, защото това ще го направи гей в очите на околните, обича ракийка и салатка, носи удобна „диагоналка” и жена му трябва да е покорна и услужлива, с малка черна рокля за не повече от 25 лв. Освен това все още носи големия златен пръстен, подарен от баща му, дядо му или някой друг скъп роднина.





Като стилист работиш и в телевизия. Успявала ли си да промениш не само външния вид, но и мисленето на човека, който обличаш? Имало ли е хора, които от един момент нататък започват стриктно да спазват твоята линия и в ежедневието си?

За съжаление не мога да дам много позитивни примери. Както повечето жени, така и тези, които се появяват по телевизията имат свои закостенели разбирания за това какво е добре за тях и какво не. Споровете за визията и стила са ежедневие не само там. Но имам и много скъпи хора, в това и във всяко друго отношение, които бих дала за пример – Деси Стоянова от „Преди обед” - красива и интелигентна жена, която действително се носи доста консервативно в живота си, вече има напълно различно отношение към цветовете и комбинациите от силуети и материи.

А как се роди идеята за Knapp? Какво значи Knapp всъщност?

Мои близки приятелки и аз отдавна искахме да направим нещо заедно, нещо наше. Сигурно сме имали различни очаквания и представи за нещата тогава, но най-вече бяхме близки, заради желанието да дадем началото на нещо хубаво и общо. Две от тях говорят немски и дадоха идеята за името, след като стигнахме до заключението, че трябва да е кратко, с характер и с послание. На немски означава „на косъм”, втален, тесен, на някои от скандинавските езици означава копче, а неотдавна разбрах, че на холандски пък значи бляскав, успял.





Какви хора идват в ателието ви? Какво търсят? Готови модели или?
В шоурума идват всякакви хора – от такива, които познават всеки модел и името на всяко колекция до такива, които просто са чули, че ни има и се опитват да си харесат нещо, примерно, защото сме нещо като актуални. Всеки търси нещо различно, но като цяло има едно всеобщо усещане, че дрехите ни са за повод, което съвсем не е в концепцията ни. Въпреки това се опитваме да разберем всеки, да му „влезем в обувките”, а и знаем, че реално погледнато нашият облик съвсем не е на мястото си – София не е Копенхаген или Лондон и сме безкрайно благодарни на всеки човек, който е оставил и доверието и парите си при нас. И казвам, това не от прекомерно самочувствие, че сме „голямата работа”, а защото в София няма чак толкова много цветни и смели хора, които да се разхождат всеки ден и в обичайната си среда с рокля на мечки, например. Или пък такива, които да инвестират в българска дизайнерска марка вместо в пъти по-позната и разпознаваема конфекция, макар дрехата да е ушита в Китай.

Колко колекции имате зад гърба си?
Не мога да повярвам, защото ги изброих, заради вас, но са 17! Ха, без думи останах и благодаря за въпроса! Нямаше да имам повод да ги преброя скоро, иначе....

Коя ти остана любимата?

Не мога да кажа… обичам си ги всичките, правени са с любов и внимание до толкова, че реални и обичани хора са били пренебрегвани, заради тях.

А коя ви е best seller-ът?

Настоящата, The Bicycle collection и „военната”.

Как се вдъхновяваш, от какво?

Абсолютно неусетно и от всичко бих могла да развия цяла история, драма или каквото и да е, което да доведе до плодотворна дейност на фантазията ми.

Колко е дълъг денят ти, как преминава, как започва, как свършва?

Би било огромно облекчение денят да е повече от 24 часа, защото понякого ми е трудно да вместя всичко в така познатия му вариант, но уви... спя малко, работя много.... излизам рано, прибирам се късно, била съм на много места и съм изхабила много енергия.



Чувстваш ли се щастлива и успяла?

Това са едни страшно трудни въпроси... особено това с щастието е голям житейски казус в моята глава. Възхищавам се на хората, които генерално живеят с това усещане и умеят спокойно да го изричат всеки ден и миг като ботове. Аз не мога да го казвам толкова уверено и винаги, но нямам причина да не съм удовлетворена или щастлива и го знам. Затова във всеки момент на униние се старая да си напомням колко хубави неща имам в живота си. Успяла не съм или поне не по начина, по който аз разбирам успеха - имам известна обратна връзка на усилията, които влагам в работата си, това е.

Върху какво работиш в момента?

Върху концепциите за клиповете на две певици, с които не съм работила и съм под стрес и над новата колекция, която вече много ме вълнува!

За финал, можеш ли да ни разкриеш основните правила за перфектен външен вид?

Ако има желание има и правила, които всеки си изгражда, надгражда или променя, иначе такива от тези ултимативните има само в така нашумелите маркетингови стратегии, внос от САЩ – като цветоанализи, цветотерапии и други глупости, от които някакви умни хора изкарват пари от едни не толкова умни хора.


снимки: София Крачанова

0 comments