Попитахме организаторите

Попитахме няколко неща, няколко човека, които са сред или са организатори на няколко събития, които ти и аз вероятно, дори сме посетили. ...



Попитахме няколко неща, няколко човека, които са сред или са организатори на няколко събития, които ти и аз вероятно, дори сме посетили. Попитахме ги, защото човек рядко знае имената им, а те са тези, които не спят месеци наред, за да можем ние да потанцуваме. Прочетете какво ни споделиха хората отдадени, често напрегнати, но влюбени в това, което правят.



Мила Панайотова

Bebe, Ayo, Rudimental, Stereo MC’s, J Balvin...

Професионално започнах да се занимавам с това през 2007-ма, а след залеза на Elevation 2012-та, с две момичета от екипа създадохме Art Studio. Бяхме толкова сплотен и як екип, че не ни се искаше да се разделяме. Така започнахме сами да организираме малки и средни събития. Започнах първоначално да работя като ПР на български артисти. Малко по-късно започнах да се занимавам и с организацията на събития. Още на първото разбрах, че тази работа ужасно много ми харесва :) Музиката винаги е била моята голяма любов, и тъй като не мога нито да пея нито да свиря, а завърших висшето си образование като ПР, това беше най-естествения развой на нещата :) Да си призная, не съм имала някакви конкретни очаквания. Оказа се ужасно много работа, но свършена с голямо удоволствие и много любов. Първото събитие организирано от Art Studio съвместно с Off On Entertainment, бе концертът на испанката BEBE. Последното беше партито с Dirty Vegas. Когато работя по събитие, най-много разчитам на себе си и екипа, с който работя. Винаги най-много ме е притеснявало дали артиста/артистите ще си хванат самолета и ще пристигнат на време. Това е нещото, което за съжаление аз лично не мога да контролирам и го отнасят тур мениджърите :)))) Събитията, които организирам са в клубове и средно големи зали. Публиката, на моите събития е различна, в зависимост от изпълнителя, но основния таргет са млади и модерни хора, истински любители на хубавата музика. Публиката в България е трудна и много емоционална. Най-якият ми спомен е от партито на Rudimental. Изключително добра комбинация от култови артисти, супер яка музика, страхотен звук и препълнена зала Христо Ботев с щастливи хора, танцуващи и пеещи с пълен глас. Комичните спомени са много и освен това, предпочитам да ги запазя в тайна :)) Най-кошмарният ми момент беше на едно от събитията, обявено за лица над 16 години, но куп крещящи истерични майки с деца под 10г. ревящи да влязат, бяха блокирали и двата входа. Беше страшно :D От мен скоро, можете да очаквате определено нещо хубаво... не знам кога ще е, но ще е хубаво :))




Ясен Петров от Metropolis

Първото голямо парти в зала с техно звезда, първия стрийт парад в България, първото голямо морско техно парти.

Занимавам се с това от 19 години, започнах като любител с група приятели/съмишленици. Започнах, защото никой не ни вярваше. Оказа се НЕЧОВЕШКО! Първото събитие, което съм организирал беше 10-тия ми рожден ден с бисквитена торта, руска салата и жълт швепс, последното е Carl Cox на 30 април в Зимния дворец на спорта. Когато организираме събитие, разчитам най-много на Стефан, Смърфа и Драго. Това, което ме притеснява най-много когато организирам събитие са времето и авиокомпаниите. Събитията, които организираме, се провеждат на малкото места, които държавата предлага. Публиката е най-истинската! А публиката в България е всякаква, въпросът е да намериш своята.

Най-якият ми спомен от парти е пълната до козирката зала Фестивална в сряда вечер на Sven Vath. Най-смешният определено е пловдивчани, които питаха къде са им местата при първото идване на Джош Уинк в Панаира.

Най-кошмарният момент определено беше когато Камберо радостно обяви в 2 през нощта, че баровете са празни… а Carl Cox свиреше на близо 9 хиляди души във Фестивална… Говоря за физическа опасност от дехидратация на тези хора.

Очаквайте едно много специално парти - 8 август на морето с Алан Фицпатрик и Иларио Аликанте!



Михаил Димов


BIG BIG SUMMER REGGAE /vol. 1 -12/ CHILL STATION /vol. 1-7/ ZIONLIONZ REGGAE STAGE / на три от изданията на фестивала Spirit of Burgas/ DAY OF AFRICA /2008-2015/ GLOBAL DANCE FESTIVAL /vol.1-4/ всички събития на BALKAN SCIENTIST, SHAMANI TRIO, ZIONLIONZ PARTY MACHINE HAVANA NOCH E /vol.1-33/ над 600 са вече...

С организирането на събития се занимавам от 1999 година. Имах порив да събера в една нощ няколко музикални стила, някои от които вече обичах, а други не познавах по това време толкова добре. Всъщност още от дете организирам разни неща, като че ли ми е дадено да събирам хората ЗА ДОБРО. Започнах с искрен интерес и любопитство „какво ще стане ако?”. Оказа се, че „едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш”... Първото парти, което организирах беше „Tropical Night - reggae, salsa, ska” в Ялта - абсолютно безумие! До ден днешен никой не може да събере тези стилове в едно в България. Входът беше 3000 лв. Когато работя по дадено събитие най-много разчитам на поривите и виденията си и на най-близките, проверени във времето сподвижници и съратници в тази дейност запазена според мен основно за идеалисти, ЕНТУСИАСТИ ( или циници). Обикновено ме притеснява липсата на време и бюджет за промоция достойна за нивото на музиката в събитието. Настроенията на времето, ако е на открито. Грешките, които неминуемо допускам в подготовката и осъществяването. Правил съм събития в над 80 клуба по света и у нас . Като цяло действам в по-ъндърграунд места, но съм работил (и то много добре) и с по-лъскави клубове, стига да не са брутално комерсиални и да имат някакво ниво на концепция и стил. Публиката, която идва на моите събития, като цяло са хора, за които различните култури не са плашещи, а точно напротив – са привлекателни . Интелигентни, широко скроени, с творчески способности и отворени сетива за изкуството. Публиката в България - скромна на брой, но качествена. Има каво да се желае още... Най-хубавият ми спомен от мое събитие е от първото издание на Spirit of Burgas. Хиляди хора изпотъпкаха градинката пред Салса/Етно/Реге сцената (която беше планирана за 100на човека), Asion Dub Foundation стояха от долу и ни гледаха, как вилнеем горе в пълна радост и екстаз. Най-смешният, смехът винаги е резултат от някаква грешка. В организацията на събития грешките обикновено не са смешни... главно за самите огранизатори. Кошмарните ми спомени не са един или два за съжаление... Например, когато главният диджей на вечерта се окаже на грешното летище в Лондон по наша грешка и е толкова ядосан, че спира да си вдига телефона и не можем да го докараме с друг полет, или когато главната звезда - ямайски артист кацне на летище София и понеже няма ”правилната” виза, след половин час го откарат обратно с друг самолет, но по телефона започва си иска хонорара. От мен очаквайте скоро BIG BIG SUMMER REGGAE vol.12 на 11 юли в Маймунарника, концертът на SHAMANI TRIO на 21 юли, следващите издания на GYPSY JAZZ и CHILL STATION.





Мартен Роберто

Kraak & Smaak, Crazy P, Ben Westbeech, DJ Premier, EPMD, Naughty By Nature, Stereo MC’s, Nate James, Gizelle Smith, Smoove & Turrell, Random Soul, Deekline, Laura Vane + Vipertones, Osaka Monaurail, Krafty Kutz

Занимавам се с това от около 6, 7 години. Започнах с огрoмното желание да поканя в София артисти, които харесвам и чиято музика пускам в моите сетове. Каня гости, които искам българските меломани да видят и чуят на живо. Започнах, защотo беше естествено продължение, на работата ми като DJ и музикален журналист. Оказа се, че далеч не е лесно и меломанския заряд, с който започваш бързо трябва да се комбинира с бизнес нюх, защото в крайна сметка става въпрос и за пари. Първият гост, който поканих, ако не се лъжа беше Smoove. А последната банда, която поканих бяха моите любими Stereo MC’s. Няколко са факторите за добро събитие. Първо : интересен и атрактивен за публиката гост. Второ : локацията и времето. Бюджетите са не по- малко важни при организацията, на каквото и да е събитие. Подкрепата на спонсорите е много важна и помага на всички промоутъри да правят интересни събития, която са задължителни за клубната програма. Повече събития и големи изпълнители ни поставят на картата за бъдещи турнета на големите от световната музикална сцена. Най- много ме притеснява винаги момента докато ги видя на летището. До този момент стреса е сериозен. Видя ли ги, че са кацнали знам, че всичко ще е наред. Организирал съм събития на буквално всякакви места. От клубове и зали, до складове и различни интересни или ъндърграунд локации. Добре избраното място, много допълва успешото събитие. Публиката е в зависимост от госта. Правил съм от Jazz и Funk групи, през доста Hip Hop и R&B до елекронни изпълнители. Публиката е различна винаги, защото и музиката е различна. Публиката в България е супер. много се радва и зарежда гостите с много силна и позитивна енергия и това са ми го споделяли самите изпълнители. Според мен обаче българската публика има и много силни наши групи и DJ, които наистина са на световно ниво и трябва да бъдат подкрепяни. Имам много и хубави спомени оот събития, които съм организирал. Всички гости, които съм канил са хора, чиято музика харесвам много и възможността да ги видя на живо и да прекарам с тях ден или два е велика! Най-смешният ми спомен е от миналата година, когато DJ-я на Kraak & Smaak изпусна самолета си и певеца реши да пее и води събитието върху моя сет. Стана велико! Най-ужасният ми спомен е от същият DJ. Звънна в 3 следобед да ми каже, че няма полет от Амстердам до София в 5 и аз му казах : “ама ти нали искаше да летиш от Айндховен ?! Билетът ти е Айндховен- София!” Те трябваше да са в София след 3 часа и нямаше никакъв изглед да се случи. Хванаха такси за Айндховен. Аз им казах да се връщат към Амстердам, защото в последния момент намерих билети с прекачване в Берлин. Всичко изглеждаше като катастрофа, но в 12 часа влязоха в клуба и партито беше велико! Какво да очаквате от мен скоро, водя преговори за 2 много добри имена за есента. Имам и двама страхотни DJ-и, които съм поканил в любимото лятно Кубо във Варна. Там стават легендарни партита.



Алекс Борназ

Международното джаз Open Source Trio, HIP-HOP SOULS, забавните вечери с импро театър и хип-хоп поезии и др. В никое не съм сам :))

Ще бъда буквален, без преувеличения – занимавам се с това от най-ранните си детски години, след малко трябва да разучите „кой съм и за какво се боря“ хаха ... Започнах като помагах на маман и папа, дедите ми ме отгледаха по ТВ, радио и кино студиа, театри, опери и дискотеки, КРАВАЙ, а покрай баба ми и в областния психо диспансер сред изолатори с душевно болни – средата сама ме застави да си свия гнездо по тия земи! Предвид и факта, че не съм ходил на училище, имах доста опции да се развия професионално – към момента, имам няколко активни професии и се старая да не свалям качеството в нито една от тях .. Само дето 24 часа за нищо не ми стигат, науката да се стяга! Дори не помня началото, постави го майка ми, а представите ми измени само реалността, която промени публиката, местата и тенденциите. Технологиите, пък, зададоха нови опции за реклама, каквито преди не бяха дори и блян. Но нещата си дойдоха на кантара, няма пълно щастие. Сега има достъпни „масмедии“, които зависят от един/два клика на мишката в домашни условия, но публиката ни в последните 3-4 години беше рязко наситена с прекалено много и трудно смилаеми събития, чак не можеха да хванат алгоритъма и да си позволят шанс да чуят и видят нещо желано .. Промоутърите се уляхме като дете в сладкарница, без надзор! Сега трябва малко да понаредим нещата, да не бъдем така агресивни към публиката – да ѝ даваме порции, да ѝ даваме и различни по клас и цена шоа, все пак не сме Англия или САЩ, а хората са жадни за културни „случки“, но не могат в бивш соц департамент на балканите да бъдат абсолютните меломани събиращи билети от N-та посетени концерти за абсолютно отрицателно време, просто не могат да си го позволят и накрая всички губим ... Първото събитие, което организирах беше в почти детските ми години – една италианска вечер (много съм свързан с Италия по линия на майка ми) в гранд хотел “София” (сега “Радисън”). Рики е Повери, Челентано, Албано и Ромина, в общи линии този дизайн, но беше „фамозно“, направо класа! Последното е от тази вечер, една DJ забава, но от корпоративен характер – камерен състав от хора с вратовръзки и почерпени дами, не много екзалтирана публика! Но трябва да хвърча и към второ място, почти винаги. Занимавайки се с програмата на Маймунарника и персонално другите си „ивенти“ нямам вечер без събитие, само дето по един/два пъти в седмицата се дублират по две, три и повече и търча като гламав с билети, части от беклайна на бандата или поръчана храна ... Имах един кадър на приятел от 2013-та, когато се прибирам призори посред зима с чифт палки за барабани, един микрофонен кабел и бебе коте, което намерих в екстремни условия, той е доста описателен! Докато работя по събитие разчитам най-много на тумбата шматки и големи профеионалисти с които си пазим гърбовете, подбра съм забавна рота! Както е казал Соболев „Разменям двама здрави за един бит!“. Докато работя по събитие най-много ме притеснява това, че имаме много колеблива публика .. Страхотни фенове, които тръпнат в захлас пред имена и звучене, но е много важно да не завали в сакралния ден, това оказва пагубно влияние върху работата на доста сериозни екипи и скапва настроението до последния общ работник на едно събитие. Използвам го само за пример, притеснения като това си има цяла кошница, мога да издам подробен наръчник, всеки промоутър би се съгласил с него ... :D Местата, на които организирам събития са от малки барчета и шоуруми, през много посещавани клубове до складове, паркове и дори стадиони ... Публиката на моите събития... Вземете цветни бои, желирани бонбони, комикси, антиквитетни джаджи и няколко котки, после намерете и цветни топчета, мистични пособия, а и разни плочи. Сложете всичко това на едно място – ето ми я публиката, шарена, разноообразна и интересна по свой си начин ... Публиката в България е все по-адекватна, виждам сериозно раздвижване в „меломанията“, но има какво да се желае ... Не, че не поздравявам Слави Трифонов и бенда му за мега шоуто, което направиха наскоро, но да ... има много работа по публиката ни, образова се с малко невидими раздвижвания – не можем да прескочим едни десетилетия, ама съм оптимист! Най-якият ми спомен не е от събитие, а резултат от такова .. След едни много тежки 72 часа безсъние седнах на една пейка на „Патриарх Евтимий“ и гледах в пространството поне час без да си помисля за нищо конкретно, нещо като хибернация – вече гледам да си доставям такъв момент след всяко по-голямо събитие ... Това е „як“ спомен. А най-смешният е една вечеринка на Аларма Пънк Джаз феста в клубче под китайски ресторант, като сцена от комикс – влизаш през един china интериор, иначе е дървен десен с червени мотиви и фенери, вътре огледала , а срещу тази локация и църква .. Бандата беше „адска“, ама буквално! Носеше си собствен звук, който можеше да убие безкръвно средно голям слон с едно плъзване на пръст по баса. Гигът започва, след някакво време в клубчето се пръква от рояк шокирани китайци, които многозвучно обясниха, че спагетите и ориза в ресторанта напускали чиниите на клиентите .. А най-кошмарният беше гостуването на Стъвън Сегал! Впрочем, страхотен музикант с вкус и умение, но .. беше пълна каша! Не ми се говори ... От мен очаквайте скоро няколко имена, които съм гледал по MTV в захлас и нямат спирка в развитието си, няколко електронни и все по любопитни партита в прелюбопитни локации и няколко странни тематични сбирки с много мистика и класически халби хранителна бира! ;)

0 comments