Елена или Дел

Представи се на читателите на блог Стари Градски. Здравейте, казвам се Елена. Повечето хора ми казват и ме познават, като Дел. Почти винаги...



Представи се на читателите на блог Стари Градски.
Здравейте, казвам се Елена. Повечето хора ми казват и ме познават, като Дел.

Почти винаги си облечена в черно, а какъв цвят е домът ти?
В момента домът ми е малко преходен, затова и не изглежда точно по начина, по който бих желала. Преди живеех в жилище, което съвсем целенасочено избрах да е с бяло дюшеме и стени - всички останали мебели бяха в черен мат и черен лак и малко светло дърво. В идеалния случай, планирам да си обзаведа жилище отново, изцяло в бяло.

А ти какъв цвят си?
Много и нито един цвят взети заедно. Една жена веднъж ми каза, че моят цвят бил виолетовият. А ти какъв цвят си?

Аз съм червен, но за кратко :))



Кога и как реши гардероба си в черно?
Започнах да нося тъмни тонове още в гимназията. Тогава мисля че беше повече свързано с любовта ми към хардкор музиката. В един момент просто усетих комфорта на тъмния тон. Един ден със сигурност знам, че бих носила главно бяло - тоталната липса на цвят е безумно близка до момента, в който всички цветове са взети заедно.

Как избираш дрехите си?
Абсолютно случайно се случва, никога не правя планове и списъци за това, какво трябва да си купя този сезон. Все повече ги избирам според това какво бих носила не само днес и утре, но и година напред. Не следвам тенденции.

Откъде пазаруваш?
Откакто съм в Лондон постоянно миксирам second hand, vintage магазини (а в Източен Лондон можеш да ги ринеш с шепи) с един, два магазина, като Selfridges и Liberty. Често минавам през COS и &other stories, Whistles.



Кое е последното нещо, което си купи?
Часовник с метална каишка от Larson and Jennings. Все още вярвам в красотата на обикновения ръчен механичен часовник - цялата истерия с iWatch ме кара да се чудя на кой му е нужен часовник с батерия, която издържа по-малко от 20 часа.

От есента на миналата година живееш в Лондон. Защо замина?
Преди няколко дни и аз си зададох този въпрос. Въпреки, че отговорът е прост - причината бе, че исках да продължа образованието си, да се вдъхновя за нови неща, да изляза от зоната си на комфорт. Така и стана. Също така не е лъжа, че заминах и открих колко много обичам безвремието в България, както и фактът, че има толкова много бизнес ниши, които могат (и трябва!) да бъдат запълнени.



Какви хора откри там?
По много от всичко - скитах главно из Източен Лондон, където лесно срещаш: африканска кралица с бананен принт по роклята и тигрова кожа около врата, съмнителен тип от Нигерия продава часовници, но и ананаси едновремено, група индийки със сараи и кана по ръцете говорят на нещо, като английски; около тях се снима двойка, изкочили от “Космическа одисея” на Кубрик, заобикаля ги група, които тичат за здраве. Чуваш как разни нео-хипита коментират Новия световен ред. В съседния coffee shop италианци се бият или пък просто жестикулират. Около нас живееха собствениците на BOY London, на съседната улица бе и дизайн студиото на KTZ. Всяка седмица срещах Gareth Pugh, който нервно пресичаше булеварда, на който живеехме. Лондон е един истински, същински Вавилон на културите. Лесно се губиш, а покрай това намираш и себе си.

А места?
Открих най-доброто еспресо на света - това в Climpson & Sons - горещо го препоръчвам. Открих безбожно много малки скрити кътчета в града, но мисля да ги запазя за себе си. В какви проекти се включи? Нямах времето да участвам в кой знае колко много. Асистирах на модните редактори на Vogue UK, GQ. PURPLE Fashion, DANSK и GRIT. Бях на снимките на няколко клипа, които скоро ще бъдат пуснати онлайн. Останалото време учех, снимах. Научих се да правя морковена торта!

Чувстваш ли се различна? Променили се нещо в теб, в начина ти на живот?
Със сигурност престоят ми в Лондон ми даде стотици идеи за проекти и малки бизнеси. Моделите на много от тях са приложими в България. Надявам се в близката година да осъществя поне един от тях. Мисля, че животът в Лондон ме направи малко по-организирана, а и ме научи да не съдя хората по външния им вид. Абсолютно НИКОГА.

А във външния ти вид?
Създаде усещането за приятен, уютен хаос във външния ми вид.



Какво ти липсва от България?
Истинските разговори между хората. Без излишни въпроси за предстоящите празници и уикенди. Без излишни коментари за времето - учтивости и безпредметните разговори. Бих казала, че дори и хуморът донякъде ми липсва.

Къде искаш да живееш занапред? Защо?
Бих живяла в Милано - това е някаква цел за по-далечно бъдеще. Мисля, че италианската култура по някакъв начин ми е близка.



Едно от нещата, с които се занимаваш е фотография. Кой те запали?
Занимавам е много силно казано. Запечатвам моменти, на които се наслаждавам, които ме учудват, задават въпроси в мен. Документирането на настоящето често прави препратки към бъдещето. Никога не съм гледала на фотографията, като нещо повече от хоби. Винаги съм обичала да снимам за лично удоволствие. Нямах конкретна камера, докато преди две години не се сдобих с една, а преди месеци с друга, която е на филм.

Какво ти е интересно да снимаш?
Ако кажа, че ми е приятно да снимам хора би прозвучало тривиално, но в моя случай е самата истина. Със сигурност човекът и заобикалящата го среда са обекти, които сами по себе си разказват истории. По бръчиците и ръцете на един човек можеш да кажеш много за самия него. Също и по начина, който върви, походката му, как се смесва с тълпата - фотографирането на подобни неща са ми интересни.

Какво ти носи фотографията?
Мисля, че ми носи някакво ново знание за средата около мен. Помага ми да я видя с друго око. Понякога на снимка виждам неща, които в момента на заснемането изобщо не съм видяла.



А по модата как се запали?
Винаги съм имала интерес към модата и съм знаела, че ще работя по един или друг начин в индустрията. През последните две години се опитвам да разбера коя роля би ми прилягала най-много. Според мен в модата има някакъв вид експеримент с човека - как възприема себе си и как би се радвал да изглеждаш в социална среда. Докъде е готов да стигне по отношение на външния си вид. За мен това дори е вид игра.

Какво научи в Istituto Marangoni?
Традициите в Istituto Marangoni са такива, че по-скоро те учат да създаваш трендове от малките детайли, отколкото да следваш някакви маркетинг модели. Имам учител, който е адски добър стилист - снимал е за Dazed and Confused, ID, POP, Wonderland и други. Самият той винаги е облечен от горе до долу в марки, като Primark и Topshop. Каквото и да носеше по себе си обаче му седеше скъпо - той успяваше много да играе с дрехите си. Един ден ми каза, че модата е цирк с много клоуни. Въпросът е да намериш как да играеш мацката, която върви по въжето.



Как искаш да се развиеш занапред?
Със сигурност искам да работя в България, имам разни идеи и ще се радвам, ако ги видя осъществени.

А какво ти предстои?
Малко почивка - представям си малките неща - някой плаж някъде (защо не Синеморец), малко Стайнбек, малко време за мен. В главата ми се върти малка изложба със снимки в София, но зависи дали ще успея да се организирам.



С какво си облечена?
Тренч - &Other Stories
топ от COS
панталони Whistles
обувки ZARA чанта ZARA
пръстен &Other Stories
оптични очила от Barley & Nelson

снимки : Георги Андинов

0 comments