MartinTsekov.com

Представи се на читателите на блог Стари Градски. Аз съм Мартин Цеков, и съм обикновен човек, който пуши, работи и пише. Живял си в различн...



Представи се на читателите на блог Стари Градски.
Аз съм Мартин Цеков, и съм обикновен човек, който пуши, работи и пише.

Живял си в различни държави, учил си в престижни учебни заведения, владееш английски перфектно, може би говориш и други езици. Защо си тук? Какво те накара да се върнеш?

Предполагам, че няма да сме това, което сме без лошите си идеи. Зависи от човека, но на мен ми писна, а пък и късметът не ме харесваше тогава. От една страна навсякъде извън родината си чужденец. От друга, винаги ми се е струвало тъпо да инвестираш толкова много в себе си – образование, международен опит и т.н. – и да живееш навън. Конкуренцията в чужбина е по-голяма от колкото тук. Хората си мислят, че ще отидат в някоя страна и ще блеснат (може и да е така/дано е така), но не знаят колко по-голяма е конкуренцията там. Колко повече неща са правени там. Тук има недостиг на истински, земни, скромни, работливи, умни и талантливи хора. В България има много възможности, стига само да можеш да погледнеш отвъд пердето съшито от оплаквания.



Колко време ще останеш? Запътил ли си се нанякъде другаде?

Засега съм тук, но не вярвам в пускането на корени. Трябва да се опитва от живота когато и каквото предложи.

Ти също поддържаш блог. Твоят е доста по-личен, по-философски, какво те накара да го започнеш? От колко време го водиш, колко често публикуваш?

Като бях малък баща ми ми казваше, „дървен философ”. И прав си беше. Личен –да, гледам съмнително, когато някой ми каже: ”Нищо лично”. Винаги е лично, защото аз съм личност. Не знам какво ме накара, може би това, което ме накара и да пиша – нищо. Станаха май 4 години. Иначе публикувам, когато ми дойде, така да се каже. А то засега е често. Съветвали са ме да не го правя, да събирам за книга и т.н., но мисля че, ако си млад писател, художник, музикант и т.н. и т.н. трябва да практикуваш това, което правиш колкото се може повече. Да не те е страх да го споделяш. Помага за добиването на смелост, а това е важно. Талантът не е достатъчен, трябва практика, практика, практика и топки смърдящи от другия край на света.

Какво ти носи писането, това ли е твоето нещо?

Не знам как разбираш кое е твоето нещо, обаче ако го правиш без никой да те кара, това е добър знак. Носи ми спокойствие и възможност да си поговоря. Да се пренеса на място, където всичко е позволено; където никой не те съди и не мислиш само за себе си. Писането ме запознава с Мартин, на когото му е писнало да живее между мазето и покрива, и иска да разкаже една-две истории.



Кога пишеш?
Когато дойде. В автобуса на път за работа, в тоалетната, в магазина, преди да си легна. Винаги има начин да се оправдаеш за липсата на време, на кураж. Прави ми впечатление, че много от хората казващи, че се занимават с изкуство чакат правилния момент. Чакат музата и докато я чакат говорят за изкуство. Става ми малко тъпо като чуя някой да каже, „Ами, занимавам се с изкуство”. Ако има такова нещо като „изкуство”, все ми се струва, че то се занимава с теб.

Всичко ли написано споделяш?

Не. Зависи от настроението ми. Но доста неща споделям.

С какво се занимаваш в момента? Компромис ли е?
Винаги е компромис, ако това, което ти идва отвътре не те прехранва. Шъруд Андерсън беше казал, че всеки писател трябва да се научи да прави нещо с ръцете за да не умре от глад. В момента се грижа за комуникацията в Кока-Кола.



Смяташ ли, че си Модерен?
Никога не съм бил сигурен какво означава да си модерен. Днес всичко е модерно. Всеки е модерен и модел/ка. Ето и аз, вижте ме на снимките. Но ако това означава да си популярен – не, не съм.

Как избираш дрехите си?

Не знам честно казано. Мисля, че съм силно повлиян от детството ми. От 90-те, от майка ми, от Майкъл Джордан, музиката...Дрехите трябва да са удобни и да пасват на тялото и духа ти. В България като, че ли има има малко хора с дух и повече сдух. Ха-ха.

Животът навън промени ли стила ти?

Да, разбира се. Всичко променя стила ми. Ако живея във Видин, пак ще се промени.

А завръщането в България?
За това не знам. Не искам да генерализирам, но в България рядко има някой със стил. И като се говори за стил – Какво е стил? Хората изглежда смятат, че това означава да си с маркови дрехи, като от списание. Стилът не е нещо, което дрехите правят. Стилът е в походката, в движенията на тялото. В бяла тениска и дънки. Едно куче може да има повече стил от най-добре облечения човек.



Мислиш ли, че българският мъж е готов да експериментира с външния си вид?
Не мисля, че българският мъж е готов за каквото и да е било различно от ракия и салата.

А готов ли е да чете поезия или да я пише?
Съдейки по броя на хората, които пишат – може и да е готов. Друг е въпроса дали трябва да го правят толкова много. Нека, но не за да бъдат популярни, модерни, както искате ги наречете. Момци, мацките се кефят само ако пишете добре.



Какъв е проблемът на българския мъж :))
Че е умен колкото двама глупави.

А на българската жена?
Че е сама сред момичета.

Какъв искаш да е градът, в който живееш, какви искаш да са хората наоколо?
Аз искам да живея на село и хората да са точно такива каквито са там. Прости, спокойни и работливи.



Кое е следващото парти, на което ще отидеш?
Както казва един циганин: С такива неща не се занимавам. Ха-ха.

Имаме един задължителен въпрос, дойде и неговото време, коя е любимата ти дреха?

Аз съм Имелда Маркос. Обувки, обувки, обувки.

Колко често ги носиш :))

Всеки ден :)



С какво си облечен?
Дънки – Levi’s

Фанела – HM

Къс ръкав – втора употреба

Кърпа – от майка ми

Чорапи – Skull Candy

Кецове – Vans Old School

Шапка – Next

Очила – Georgio Armani


0 comments