Имало едно време

Тази седмица попитахме няколко дами за срещите, баровете, момчетата и напитките... едно време :) Ето какво ни отговориха те: Сима Френската...

Тази седмица попитахме няколко дами за срещите, баровете, момчетата и напитките... едно време :) Ето какво ни отговориха те:

Сима
Френската гимназия

Софийски университет - испанска филология

филолог


В по-ранна юношеска възраст (16-19) срещите се провеждаха на ъгъла на улицата, на която живее момичето. Беше прието момчето да се среща с момичето най-близо до дома й и задължително да я изпраща. В този период по заведения не ходехме. Разхождахме се по улиците, в парка или отивахме на гости на приятели, които имаха къде да приемат гости. По късно в студентските години, започнахме да посещаваме заведения. Срещите си определяхме на Кантара срещу Аптека. Сега там е градинката на НДК. Най-често седяхме в кафенето на Университета, защото можеше да видиш всички приятели и познати и да стоиш само на едно кафе. Не разполагахме с много средства. Други заведения в които пиехме бяха Грозд, сега там има нещо като бистро, Варшава, сега пицария и много модното за времето Феята. След време Феята стана ресторант, а сега честно казано не знам дали съществува под някаква форма. Пиехме главно коняк (но за кратко време), след това започнахме да пием водка. На морето ходехме по хотелските барчета, където се пиеше джинфис. Дискотеки нямаше. Сами се забавлявахме и беше много хубаво. Бяхме млади. Ходехме много често на кино. Цената на най-скъпият билет беше 0,36 стотинки и беше по джоба ни.

Тайното ни място беше Паметника на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове, сега на негово място се намира паметника на НДК. Там се криехме да пушим. А на тайни любовни срещи ходихме до къщичката на баба Яга в парка на свободата (сега Борисовата градина). Мисля, че части от тази къщичка, ако не цялата, е все още там.

Честно казано, не бих могла да си спомня за точно определена дреха, на която да съм разчитала, за да се харесам на момчетата. Аз лично, бях доста изобретателна в комбинации и дрехи. И винаги ми се получаваше. Имах късмета, че някои от дрехите ми бяха от чужбина, а другите ги шиеше баба ми по мой модел. Естествено винаги беше затруднена от идеите ми. Тогава дойде модата на минижупа. Аз носех изключително къси поли, които задължително комбинирах с ботуши.

Готините момчета бяха с дълги коси (но не до раменете) и с джинси, хубав пуловер или фланелка. Не носеха мустаци или брада, но по-късно бяха на мода бакенбардите.

Действието се развива мнооого отдавна. Като започнем от 1965 година до 1974 :))


Сима, Несебър 1971



Сима с приятели 1968



Сима 1974



Сима с баща си 1969



сладкарница Феята /бул. Цариградско шосе/

снимка Стара София


Жана

инженер

Най-често се събирахме на ледената пързалка на стадион “Дружба”. Сега там е спирка на метрото на бул. Евлоги Георгиев. На романтични срещи ходехме в Борисовата Градина. А ако искахме да се скрием ходехме по таваните на кооперациите. Да имаш таван беше лукс в тези случаи :))

Любимите ми заведения бяха градината на ресторант България, към същия хотел (хотелът все още е срещу Царската градина, но градината на ресторанта вече я няма) и сладкарницата на хотел Берлин. Този хотел вече не съществува. Той се намираше на площад Цар Освободител срещу Парламента. Сега там е хотел Радисън, а от към бул. Цар Освободител има банка.

По това време се носех с много къса пола и бели чорапи. Готините момчета бяха с дълги коси и панталони “чарлстон".

Действието се развива 1970 - 1973.

Ани

магистър
Събирахме се там, където отсъстваха родителите, за да не безпокоим никого и ние да не бъдем безпокоени. Без значение дали са родители на гаджето или на общи приятели. Важното беше да има свободен терен. Слушахме музика, много танцувахме, играехме на различни игри (карти, филми, асоциации). Говорехме си за книги, споделяхме проблеми или майтапи от ежедневието. Обменяхме клюки. Най-много от всичко, обаче, се заливахме от смях. Повечето от тези места са си там и в момента. Нечий дом. Други са сринати и на тяхно място са издигнати офиси или заведения.

На романтична вечеря се ходеше в Руският клуб. И сега си е там. Май се казва "Крим". Другият ресторант беше "Ропотамо". Сега е руина, а може и нея да я няма вече. Скоро не съм минавала оттам. Ако става въпрос за романтиката на целувките - обикновено по градинки или тихи улички. Там се криехме и за да пушим. Обичах да ходя в сладкарницата на хотел "София". И сега е там, казва се "Радисън". Викахме му библиотеката, като контрапункт на цялата куха снобария, която се събираше там. Беше забавно да наблюдаваш перченето им, а и докато си ядеш сладоледа, си готов с поне 20-ина клюки. Пък и "да се видим в библиотеката", как интАлектОално звучи за случайно дочулите, а? :))

Другото беше "Тенекиите", кръчме близо до Семинарията. Май изгоря. Страхотна скара имаше там. Но за заведения си трябваха пари и посещенията им бяха епизодични. Това ги превръщаше в малки събития. Обичах и разходките в карето "Цар Освободител", "Левски", "Патриарха" и "Раковски", както и около Университета, Докторската градина, "Ал.Невски". Любима и до днес ми е "Раковски", без частта под "Дондуков". Имаше атмосфера, която пази и сега. Може би заради театрите... не знам.

Любима напитка винаги ми е била кафето, а тогава менюто се ограничаваше до максимум два вида - турско и еспресо.

Спомен за дреха или комбинация нямам. По някаква причина мъжкия пол го приковаваха очите ми.

Действието се развива 1973 - 1978



сладкарницата на хотел София (сега Радисън)

снимка Lost Bulgaria



ресторант Ропотамо

снимка Стара София



ул. Раковски - отсечката между ул. Гурко и ул. Славянска

снимка Lost Bulgaria

Тоня

Художествена Академия

художник

Събирахме се в няколко клуба - клуба на художниците, клуба на писателите, на журналистите, на преводачите, на киното понякога, двата руски. Те не съществуват вече. Руския на ул. Добруджа напълно загуби атмосферата, сега е първенюшки. Клубовете на художниците, писателите, журналистите и преводачите ги няма вече. На киното - не знам. Бяхме вечно с приятели в безкрайни купони и много, много рисуване. Съчетавахме ги. Спомням си с първото ми гадже, с което се и оженихме. "Романтичните" ни срещи бяха навсякъде - с приятелите, пътувания, в клуба, в градинката с бабите наоколо :)) , в зоологическата градина, рисувахме, на реката, по малки запазени селца, планини, на улицата, манастири и къде ли не... Романтиката не се прави със свещи или в някакво заведение. Когато има романтика, хайде по-точно да кажем - когато има любов, чувства - навсякъде е вълнуващо с любимия. Та, нямам определено място - навсякъде! И май бяхме все така около мен.

Не си спомням да съм се крила някога по някакъв повод. Досадно е.

Ха, сетих се! Ходихме да пушим в двора зад гимназията, но всички учители знаеха къде сме и какво правим. Сега там е кръчма. Другото тайно място за пушене бяха тоалетните в гимназията и още са си там. Запазили са се. Обичах клубовете, които изброих и които ги няма вече. Там бяха приятелите! Там бяха хората, които харесвам и до сега. Винаги беше купон, при това - необикновен, нестандартен, неочакван, различен. Защото хората бяха изключително готини. Събирахме се хора различни и обикновено силни в професията, личности, а на такива хора и веселбата им е силна, щура, необикновена. Никога, никога не ни е идвало на ум да говорим за пари и бизнес. Но за работата си говорехме (това ни е животът), споделяхме, радвахме се на хубавите картини, книги, на хубавите неща, които някой е направил. Измисляше се какво ли не. Колкото и шантаво да беше, беше по ДЕТСКИ лудо, разкрепостено, с фантазия. Имах голям късмет, че живях между такива хора.

Никога не съм се впечатлявала от питиета. Е, хубаво е да е вкусно и ароматно, но не са ми интересни питиетата и не помня да съм имала любимо.

За дрехите... обичам обличането - то е нещо като да направиш картина. Да намериш - цветът, бижутата, стилът (мой си) подходящ за настроението ми в момента... Обличам се, за мое удоволствие, не за да впечатля някого. А никак за мъжете - те не се впечатляват от дрехите, а от излъчването на жената.

Готините момчета тогава бяха тези, които са готини мъже, готини приятели, силни в професията, интересни личности. Не ни интересуваше имат ли кариера, пари, власт - към такива се отнасяхме с пренебрежение.

А като външен вид - за да си мъж, не е важно какъв ти е носа, прическата, дрехата, колата, важното е да си мъж, личност. Всякакви на външен вид сме харесвали, поне в нашите среди така беше.

За кои години ли се отнася това? До ден днешен. За нас.







Сима и Тоня 1972



Тоня 1974



Тоня със свои състуденти от академията 1974

Ина

преводач

Най-често се събирахме в Морската Градина (Варна). Там се срещахме с приятели, там бяха и романтичните ни срещи, а ако искахме а се скрием се криехме в алпинеума на Морската Градина :)) Много обичах заведението, което наричахме Аптеката – нещо като клуб на варненската френска. Това кафене беше част от лятно кино „Република“. Мисля, че на негово място сега е разположен паркингът и част от Фестивалния комплекс на Варна.

Кока-колата! Това беше любимата ми напитка. А модата в Аптеката беше ром с кока кола – на когото му понасяше ромът.

Дрехите, на които разчитах, за да привлека вниманието на силния пол беше жълт минижуп и лилава блузка с дълбоко деколте. В гимназията обаче следяха стриктно за униформи и прибрани коси, което ясно личи от приложените снимки.

Готините момчета бяха с дълги коси и дънки от Кореком!!!

Действието се развива 1965 - 1970







Ина 1965/70

Морската Градина




снимки: личен архив на дамите

Lost Bulgaria и Стара София

0 comments